Днес решихме да споделим малко любопитни факти за любимата ни горчица. Истината е, че те не са никак малко, предвид и многовековната история на тази култура, но избрахме онези, които са по-малко известни и ще са интересни за истинските любители на горчицата, какъвто вярваме, че си и ти. 🙂
1. Най-древната подправка. Историята на горчицата и нейната употреба в кулинарията ни отвежда, наистина, векове назад. Смята се, че именно горчицата е първата подправка, която хората са използвали. Знае се, че египтяните, са съхранявали синапени зърна в гробниците си, като част от вещите и скъпоценностите, които ще вземат в отвъдното. Днешният вариант на горчицата за първи път се появява в Древен Рим – римляните първи започнали да смилат синапените зърна и да ги смесват с течност (най-често вино или оцет), за да постигнат познатата пастообразна текстура. Смята се, че и от там произхожда името на английски език – must се наричала неферментиралата течност от гроздов сок. Векове по-късно, около 10 в., френски монаси усъвършенстват технологията на производство, за да се стигне до 1292 г., когато се появяват първите официални производители на горчица.
2. Дижонска горчица не от Дижон. Истината е, че в наши дни по-голяма част от дижонската горчица се произвежда нявсякъде другаде по света, но не и в Дижон (Франция). През 13 и 14 в. Дижон е признат за световен център в производството на горчица, но днес прозвището “световна столица на горчицата” е останало по-скоро символично.
Уникалното при дижонската горчица е, че вместо с вода или оцет, синапът се смесва с кисел сок от неузряло грозде, наречен върджус. Дижонската горчица е доста силна на вкус, а рецептата ѝ се пази със закон, като във Франция има специална дума за ястия, приготвени с нея – дижонез.
3. Над 5 600 бурканчета горчица, сериозно? Да, има такова място в света и това е един от любимите ни музеи на горчицата – музеят в Мидълтън, Уисконсин (САЩ). Разквазли сме ти подробно за него тук, като сега само ще добавим, че светът на горчицата е наистина безкраен – над 70 държави в света произвеждат над 15 вида горчица, като само в САЩ 50 от щатите могат да се похвалят със собствено производство!
4. Непал и Канада, благодарим за синапа! Над половината синапено семе в световен мащаб идва именно от тези две държави. С близо 183 000 тона на година Непал е следван от Канада и Русия, а Франция и Германия се нареждат едва след Украйна, САЩ и Китай. Исторически, годината с най-високо производство на синапено семе е 2004 г. (близо 800 000 тона), а най-малко от любимата култура е имало през 1975 г. Средно пазарът расте с около 1.9% на година.
5. Срок на годност. Не се притеснявай, ако откриеш в хладилника или шкафа отдавна забравено бурканче с горчица. Комбинацията от подправки, оцет и/или вино позволява на горчицата да е наистина един от най-трайните продукти в кухнята. Твърди се, че съхранението в хладилник след отваряне запазва максимално пикантността и пиперливия вкус, но това не е 100% задължително.
Разгледайте и продуктите ни от категория медена горчица